За нас

с. Зорница

Географско положение

    Зорница е село в Южна България.Намира се в община Чепеларе, област Пловдив. На 7 км от курортния град Чепеларе, на 17 км. северозападно от ски курорта Пампорово и  на 220 км. югоизточно от столицата София. Селото се намира на 1400 м.средна надморска височина. Изключителна панорама в четирите посоки на света.

    Районът е подходящ за спортуване в планината, езда, дълги разходки сред природата и ски спорт. От село Зорница тръгват туристически маршрути към х. Изгрев, Пампорово, Чудните мостове, Широка Лъка и много други.В селото има къщи за настаняване на гости. Добрите и трудолюбиви хора превръщат това малко селце в райско кътче на земята.

История

    Създадено през средата на 18-и век от заселници от селата: Богутево, Забърдо и Чепеларе село Зорница се явава важен притегателен център за няколко родопски фамилии по това време. Вероятното му положение - 1400м. надморска височина се обуславя и от името му т.е. по-близко до Зорницата или Венера. Старото име на селото е  Гиндюзица.

Чепеларе

Географско положение

    Община Чепеларе се намира в централната част на Родопите, по горното течение на река Чепеларска , при средна надморска височина 1150 метра и територия 375 кв.км. Спрямо земното кълбо Чепеларе се намира на  24 градуса и 42 минути източна дължина от  меридиана Гринуич и на 41 градуса и 44 минути северна ширина от екватора.

    Общинският център се намира на 230 км от столицата София, на 80 км от град Пловдив и на 10 км от курорта Пампорово, а в началото на 2010 г. е открит нов граничен пункт Златоград - Термес, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите, така разстоянието от Чепеларе до граничния пункт с Гърция е само 75 км.

    Населението на Общината е 8 074 души, живеещи в гр.Чепеларе, к.к.Пампорово и селата Богутево, Забърдо, Зорница, Лилеково, Малево, Орехово, Острица,  Павелско, Проглед и Хвойна

История на Чепеларе

    Долината на Чепеларе е била населявана още от древни времена, доказателство за което са намерените предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ-V хил. пр. Хр.), могилни некрополи от ІV-V в. сл. Хр., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др.

    Трайното заселване на Чепеларе е около 1705 г. Първите постоянни  заселници: Волко –Бельо, Марчо и Ахмед.. Последвали го и други жители от околните села. Така възникнало Чепеларе, като името му идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено. Основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари. Историята на Чепеларе е поредица от бележити дати, факти и събития.

    През 1836 г. чепеларци съграждат черквата “Св. Атанас” за  само за 40 дни, а малко по- късно е открито и първото килийно училище към нея. По-късно е издигнато и училище, а през 1867 г. - втори храм - “Св. Богородица”.

    На 18 януари 1878 г. Кавказката казашка бригада на генерал Черевин освобождава Чепеларе. Същата година в него отсяда Капитан Петко войвода с четата си, за да пази българското християнско население от Сенклеровите метежници.

    През 1922 година е изградена първата ни за страната ВЕЦ. Тук се основава и първата кооперация за експлоатиране на горските масиви.

   1898 година тук е учредено гимнастическото дружество „Родопски юнак”.През 30-40 години на 20 век то развива активна дейност, като безспорно най-големите постижения са в областта на ски спорта.